Играта "Разкажи ми история" е настолна игра, която стимулира творческото и асоциативно мислене, стимулира въображението, изразяването на чувства, емоции и мисли чрез свободно интерпретиране. Стимулира свободното общуване и активното слушане. Децата се учат да разказват истории, да правят асоциации, да споделят собственият си опит и мъдрост.
НАЧИН НА ИГРА:
Камъчетата се поставят посредата. Всеки играч избира с колко камъчета ще състави своята история.
ПЪРВИ ВАРИАНТ: Първият играч, избира едно, няколко или всички камъчета и съчинява кратка или по-дълга история, която разказва на останалите играчи. Докато той разказва всички останали слушат без да го прекъсват. Следващите играчи могат да изберат дали да продължат историята на предходния играч или да разкажат своя уникална история с помощта на едно, няколко или всички камъчета.
ВТОРИ ВАРИАНТ: Първият играч си набелязва мислено едно от камъчетата и изиграва кратък сюжет, който изобразява нарисуваното. Всички се редуват докато камъчетата "свършат". Задачата на останалите играчи е да познаят кое камъче се "играе" в момента. Печели този, който пръв се досети, след което слага пред себе си изиграното камъче. Всеки играч се стреми да събере повече камъчета.
Животът е приказка, която първо ни разказват на нас, а после на свой ред ние разказваме.
Приказките и историите нямат препоръчителна възраст.
А, децата са най-чудесните разказвачи и имат много какво да ни разкажат. Нека ги чуем...
ЕДНА ПРИМЕРНА ИСТОРИЯ РАЗКАЗАНА ОТ КРИСТИ - 8 г.
Имало едно време един художник, който много обичал да рисува пейзажи. Планини и морета, но веднъж един човек му възложил задача да нарисува коала. Той се зарадвал, но когато започнал да изпълнява задачата, осъзнал, че може да рисува само пейзажи. Сетил се за свой приятел художник, който много добре рисувал всякакви животни и го попитал дали иска да нарисува коалата и той да вземе парите от поръчката. Приятелят му се зарадвал и се съгласил. Скоро интереса към картини с животни станал много голям и вече никой не поръчвал пейзажи. Художникът много се отчаял, защотo нямал никакви поръчки. Плачел и страдал по цял ден и накрая се отказал от мечтата си да бъде художник.
Напуснал ателието си и се прибрал вкъщи и нищо не правил, бил тъжен и нещастен. Един ден се обадила майка му по телефона да го попита как е. Чула го, че е тъжен и нещастен и разбрала какво е станало. Тогава му казала, че най-голямата грешка, която е допуснал, е че се е отказал толкова бързо и лесно, а правилното решение е не да казва, че не може, а просто да се научи да рисува животни, ЗАЩОТО ЧОВЕК ЦЯЛ ЖИВОТ СЕ УЧИ И ТЯ ВЯРВА В НЕГО! Така и направил, върнал се в ателието и започнал да се учи. Рисувал животни, пейзажи, хора...всичко. Живял щастлив и доволен и станал много известен художник.
Разказвач Кристи 8 г.
